|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Отвор
Пазят се някъде разни блага, покрити с прах и тъга. Съмняват се други,разливат кръвта. Мечтаехме всички за някой по-личен, вляхме се в този образ... Е колко различен? Бушуват легенди,нетърсени плават Объркан свят духа в платната, на къде ли ни носи тази феерия непозната. Обичта разделена на месеци, вече покълва във мен. Докога да те нося, намери си друг за тебе роден. Пищящи чувства в празен стон, една усмивка в крив тон, и няколко молитви,без нито един поклон. На пазарска чанта направих си душата, и май пожелах си сам дупката в правилата. И колкото и беден да стана, разкъсан,търсещ нашата прана, за теб вечно прав ще остана. А ти си се скрила във лятото, на сянка там си седиш. А аз облегнат на преспата, чакам пак от някой бакшиш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: michelangelo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-12
прочитания: 95
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7593
Автори: 2051
Произведения: 46568
Съобщения: 229883
Лексикони: 2111
Коментари: 69850
SMS-и: 803
Снимки: 4741
|
|
|
|
|
|
|
|
|
