|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Невинно-сладко
часовникът звъни, отново буди ме, в седем сутринта. Събуждам се, намусена, светлината дразни зрението. Обръщам се на другата страна, вглеждам се в теб, как невинно-сладко спиш, докосвано от слънчеви лъчи. Дъхът ти, ягодов, изпълва стаята, омайва обонянието. Клепачите ти трепват. Разтъркаваш ги едвам с ръце, да се пробудят за деня. Поглеждаш ме с oчи сънливи и виждам в тях как грее любовта. Протягам своите ръце, по устните ти плъзва малката усмивка. Поклащаш глава, отказваш да се гушнеш в мен. Отваряш своите, за да ми подариш от твоята, искренна и неопетнена от годините, детска любов.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: pegeonus
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-12 г.
прочитания: 155
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42448
Съобщения: 166185
Лексикони: 1825
Коментари: 59081
SMS-и: 762
Снимки: 4405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
