|
Огъня на любовта
Ей, поете!... Плана моя чуй,
недей да страдаш и да търсиш чудото,
стани и бързо се обуй,
ела, за да разсеем с теб заблудата.
Не се страхувай, аз ще ти покажа,
посоката където да вървиш,
но знай, че той ще те накаже...
Ще те накара да кървиш...
Не се отказвай, стискай зъби,
преследвай го до сетния си дъх,
макар, че днес късметът те загърби,
но ти ще стигнеш твоя връх...
Ти страдаш... по какво и сам не знаеш,
жена прекрасна в твоите мечти,
във свбе си откри я, а се каеш,
че днес във огъня гориш.
Той грабна я, онтесе я тъй мощен,
към неизвестното, на тъмната страна,
а сам застинал, се съмнява още,
запалил ли е в тебе любовта...
След туй умря, за да се роди отново,
сред бури мъка и цветя,
да влива пак в душите ни "отровата",
неземен грях и глуха суета.
Накрая ще остане, тих - невидим,
ще се слее хитро с вечността,
ще намигне на живота ни ехиден...
И сам, ще изгори във любовта...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tarapo
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-01-12
прочитания: 161
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7740
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208405
Лексикони: 2302
Коментари: 73695
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
