СВЕКЪРВА

Ти искаш в дясно прибор да поставя

на масата на важния съпруг,

сълзите си отново да заравям,

защото рядко той остава тук.

Постеля от любов да му направя

да легне първо той, след тебе - аз,

да чуваш в глухи нощи как се давя

от мъката - домашния компас.

А моята душа ранена писка,

послушница за теб съм, не снаха,

за него ти си майчицата близка,

която ми подхвърля по троха.

За твоя мамин син при мен да има

молитви до последния ми час?...

О, Господи, такава сладка рима

отдавна вече няма между нас.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf