ЖАЖДА

Послушна зад стени и зад врати,

до гроба искаш тебе да те чакам.

Мигът за мен е свобода, а ти

затваряш даже делника оплакан.

Заключваш утрото до своя праг,

убит от ревност, тъмен от умора,

в сърцето не прочиташ порив благ,

открадваш ми земята и простора.

До тебе искаш кротко да вървя,

защото пръстенът ме задължава -

да не дочувам влюбени слова

за красота, за песни и за слава.

До тебе като кукла да седя,

затрупана от скъпите ти вещи.

А аз жадувам просто свобода,

протегнати ръце и нови срещи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf