Идвах и си тръгвах...

* * *

Идвах и си тръгвах -
случайно или не.
Потоци светлина
със мене взимах,
пътят ми нелек да осветят.
Максими стотици -
на живота един.
Трагедия на сцената,
изиграване на ролята,
след това отново тръгване.
Бавно -
със забързан водовъртеж.
Символи пишех -
едни разбираеми,
други не.
Другите за тебе бяха,
не исках да знаят за тях -
въобще.
Подкрепата усещах -
със главен индекс беше.
Тръгвах и се връщах.
с топлината се завивах,
запечатвах я дълбоко.
Не исках да боли.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-11
прочитания: 253
точки: 50 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48958
   Съобщения: 209895
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73749
   SMS-и: 809
   Снимки: 4940