Да ми свети, докато те чакам...

Стръмно утро - небръснато, сънено,

със канела и чай във дъха си.

Пак отпивам на глътки раздялата,

а сълзите ми в гърлото парят...

Не говоря с очи. Нито с реплики...

Със годините свикнах заучено

да прикривам издайните жестове.

Да не искам и търся съчувствие.

Всеки миг е начало на края.

Всеки миг стискам палци до болка.

И надявам усмихната маска.

Да се върнеш се моля на Бога

и на Дявола. Мътните взели ме,

ако някой от тях те изтръгне

от живота ми и от сърцето ми.

Ще го гоня, докато те върне...

Подир теб като прежда вълшебна

свойте мисли с любов ще изпратя.

И ще стискам надеждата в шепи.

Да ми свети, докато те чакам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf