Ръцете, вдигнати високо,
облак да си хванат искат.
Очите гледат без посока,
зъбите устните стискат.

Малко, невинно същество
чака нещо с нетърпение.
Какво ли пък ще да е то?
Интересно, без съмнение.

И ето облакът се спуска,
радост за малкото човече.
Една мечта света напуска,
защото е реалност вече.

Една усмивка там избухва,
светът става по-красив.
Вятър топличко подухва,
отлитат облак и мъник щастлив.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: StrangerToReality
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-09
прочитания: 110
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2198
   Произведения: 51869
   Съобщения: 250286
   Лексикони: 2462
   Коментари: 79753
   SMS-и: 815
   Снимки: 5323