Тишина

Тихо прекрачвам прага на моя дом,
а в него тъмно и студено е отново
и само спомени сгушени вкупом
сгряват сърцето ми стегнато в окови.
Присядам и поглед аз отправям
към полицата празна там отсреща,
на коята любимите неща стояха
на моята любов голяма и гореща.
Там минало и настояще ний редяхме
и спомени с години събирахме.
А за бъдеще красиво и мечтано
в стаята студена, място дали ще има? Не няма!
Ще се сменят сезони, години ще „препускат”
и нищо няма да е същото.
Ще трепнат ли тогава сърцата ни,
когато осъзнаем, колко сме изпуснали.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Hrisko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-09 г.
прочитания: 136
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484