ПОКАНИ МЕ... НА ТАНЦ

За танцуване
са жадни очите ми.
Покани ме!
На оня танц, в който
две тела се преплитат...
Направи крачка!
После и аз! По-бързо,
че от жажда умират
ръцете ми.
Притисни ме! По-силно!
Точно там. Вляво,
където кръвта се
взривява...
Изпий ме! И направи
лудостта ми щастлива.
А пък аз, ще разпусна коси.
От чужди погледи
само за мен ще те скрия.
Любовта ти - магия
ме възпламени,
докоснала устни,
да те опия.
С магия напълних
до горе душата си.
И стана чудото...
Кой каза, че нямало
случване?
Кой?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-09 г.
прочитания: 181
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42448
   Съобщения: 166185
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59081
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405