|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Лов на вещици
По калдеръменият път дрънчи каруца. Камшик свисти в ръка на кочияш, А конят бавно върви и куца, Копита бият по груб паваж.
Със черна маска беше кочияша, Отзад стоеше плачеща жена. Вериги на ръцете й дрънчаха във такт със уморени колела.
Макар и в мрак, личи че беше нежна Блестяха гарваново - черните коси, С изящна кожа - бляскава и снежна и с две зелени, молещи очи.
И свела поглед в дрипавата дреха, Застанала на двете си колене се молеше на Бога за утеха в душата си - дълбоко наранена.
- Пуснете ме! - момичето заплака и после звън и пукот на камшик. -Как смеете! Съдът отгоре чака! Невинна съм! Пуснете ме! Мръсник!
А ударите просто зачестиха, От раните запръска топла кръв. Но тя стоеше ! Блескаха очите, а кочияшът чакаше за стръв!
Луната снима страшната картина - Момичето с полусвалена кожа започна бавно, бавно да залита - И точно тук във мрака блесна ножът!
Покрити бяха с кръв косите черни. Веригите отпуснати мълчаха. Сълзи пълзяха във очи зелени. Последна прошка устните мълвяха:
- О, Боже, Боже хората обичах Станах знахарка с тази си любов, Церях със твойта сила, не отричам, но моля ти се...чуй последен зов. Дойдоха вкъщи днеска лоши хора, Убиха мойте мънички деца, Подпалиха ми къщата и двора, Но Боже! Туй е нищо....след това Сковаха ми ръцете във вериги и казаха ми: 'Вещица си ти', Наред със всички казани обиди казаха: Твойта клада веч гори!
- О, Боже, Боже хилядите хора които съм спасила от смъртта, Замеряха ме! Биха ме с колове и пиха от кръвта ми, след това!
-И в този миг, аз моля те: О, Боже над мен горката, моля те смили се. Бутни ръката - дето стиска ножа и я бутни направо към гърдите!
...Тогава сякаш Господ я послуша, Светкавично подплъзна се ръка, А тя глава смирено заклатушка и нейде, от каруцата падна................... ...............................
..Звезди пулсират горе на небето. Луната свети, долу в земен път, Накуцва кон, една каруца крета, а колелата бавно се въртят..........
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-01-09
прочитания: 238
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 29 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7594
Автори: 2052
Произведения: 46578
Съобщения: 229256
Лексикони: 2111
Коментари: 69830
SMS-и: 803
Снимки: 4743
|
|
|
|
|
|
|
|
|