На Ботев

По стъпките твои искам да тръгна,

обвит в гняв и тъга,

и чувството скрито искам да зърна,

което прогонва страха.

Страха от достойнството гордо да крачиш

в тази ,уж вече свободна страна.

Страха от истината да разклатиш,

че роб си отново на свойта съдба.

По стъпките твои искам да тръгна,

събуден вече, да върна страстта,

с която поете, ти се обгърна

погази живота за свойта мечта.

Но странно, не виждам това чувство потайно,

а зеещи дупки от твойте следи,

пътувам във времето-то пък незнайно,

на мойте въпроси мълчи ли .., мълчи.

Светът е създаден за роби да бъде,

- един е господар!

Желязната порта на свойто безумие,

затваряме като безценен дар.

Затова не отекват стъпките твои

в човешката, хладна душа.

Затова си безумец-любимецо мой,

повярвал в химера-мечта.

И само Балканът, жив плаче гръмовно,

за тебе поете, за твойта съдба,

а ние предъвкваме минало славно

и храним с безверие всяка уста.

Как искам, по стъпките твои да тръгна,

в жилите-стръв, не кръв да тече,

и спомена вечен за теб да превърна,

в закана към днешната майка-Земя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf