ЩЕ ДОЧАКАМ ПРОЛЕТТА...

Ослепиха ме мъглите. Вътреочно.
Но анфасно съм до болка очевидна.
Дъждовете ме изсякоха...безсрочна.
Нямам годност. Нямам срок да си отида.

Вледени ме тъмнината. До статичност.
Само дългото мълчание ми бяга.
В приземената реалност...съм привична.
Имам кратко настояще. За награда.

Ще дочакам пролетта! Ще я дочакам!
Колко цъфнали животи ме посрещат...
А небето изсветля...като в позлата.
В мен е съмнало, уханно и...горещо!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf