Защо пораснах толкоз бързо
Защо пораснах толкоз бързо? Защо поникна ми мустак? И крача смело,бодро,твърдо Напред политнал – няма как! Тъй бързо посребря косата, а чувствам се почти дете, което гонейки Мечтата за миг не може да се спре. Пораснах някак изведнъж. Премина всичко като сън. И крачейки сред “цъфналата ръж” дочувам ехо на камбанен звън. Набързо някакси живях. Набързо любих и разлюбих. Набързо даже и мечтах и бързайки мечтите си загубих. Сега огледах се и спрях изглежда май съм се загубил. И с много мъка осъзнах, че младостта съм си погубил. Пораснах бързо,за беда, но май че сам съм си виновен. Да,знам,опива скоростта /тогава,знам,че бях доволен/. Сега се спрях,но остарял, прегърнал сетната мечта. Прегърбен,но пък помъдрял, очаквайки във охлюв да се преродя.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: PAVLIN_BANKOV
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 07.01.2008 г.
прочитания: 178
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|