Умора

Уморих се от тъжните погледи

и от празните тъмни очи.

Като есен главите наклонени

без усмивки със много сълзи.

Уморих се без песни изгубени,

като славей замлъкнал сега.

Сам се рея над спомени, хубави,

бавно млъкват неспирни слова.

Уморих от приказни блянове

дето мъчат ме минали дни.

По замръзнали вече изсъхнали,

само спомени с много мечти.

Уморих се... сърцето ми, празно е.

Няма пролет ни зима дори,

има само бледнеещи мигове

моят плач не заспива... Боли.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf