Сълзи сливащи се с летния дъжд,но преди години...

Сълзи сливащи се с летния дъжд... Дъжд, за които повечето хора мислят, че носи наслада, щастие, любов. Но не и аз! Този дъжд направо пронизва сърцето ми. Капките парят нараненото до болка сърце и чувствам, че се губя... Останала без любов, опитвайки се да бъда щастлива. Но не се получава. Спомените нахлуват неканени и наистина нечакани, просто така. Идващи от нищото спомени, които ме карат да се усмихна, но само в първия момент. След това болката, че съм загубила възможността за такъв живот... ме подлудява. Загубена съм!

А дъжда с топлите си капки просто и настоятелно вали, без да подозира, че разкъсва нечие сърце! Безумно и безчувствено вали... Раздава се на всички така, както аз го правех само за един. Милва всички, както аз един, но е и оценен от всички, така както аз не бях...

Сълзите няма как да спрат и ето, че в един момент спомените си отиват. Но и сега се чуствам празна! Сега съм без нищо. Без минало, без настояще, без бъдеще. Сама. В очакване на момента, в които ще преплета съдбата си с някой! Молеща да бъда разбрана, да бъда обичана, да не бъда сама. Просто щастлива! И капките дъжд да не ме нараняват, а да са мои съюзници... да милвам любимия. Да го обливам с любов и той мен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf