По чумаво

Тя, чумата, отнесе и децата
(беснееше и хапеше по тъмно.)
По дрезгав смях надмина Сатаната
(а гробището бе високо, стръмно...)

По чумаво облякоха ме с риза
(посипаха ми с въглени главата.)
Оная с хищна алчност ме облиза
и ми отряза със замах косата.

Тя, чумата, е грозна ( и го знае!)
Невинна хубост затова поиска.
Баща ми ме заведе (днес ридае...)
Пък мама още чака. Плитка стиска...

Не помня чумаво. Но пътя зная.
И тръгнах с разпокъсаната риза.
На гробището спрях (то все е в края...)
И татковата лудост ме прониза.

Видях я във очите му. (Оная
посяваше се най-напред в очите...)
Потърсих после мама да позная.
И я открих...на чумата в косите.

04.01.2008 г.
Дарина Дечева

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf