"До утре..."

*Едва дошъл и ето - тръгваш.

Не съм ти се нарадвала, постой!

Със своето "До утре" ти изтръгваш

най-жалния ми повик, мили мой!

*Най-мъчната ми рана ми напомняш,

че когато съм в безпътицата зла

дори и у дома - като бездомна

на прага чакам те до сутринта.

*И когато първи утринни лъчи

се промъкнат през прозореца елмазен,

ми напомнят колко ми горчи,

че сама съм... и започвам да те мразя!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf