БЕЗДОМНИКА ОТ ХАСКОВО

“Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”

“По жицата”, Й. Йовков

Край площада пълен с хора,

в страни от градската тълпа,

дамгосан от съдба жестока

седеше старец без крака.

Очите му във синя безнадеждност

тъжно отразяваха света.

Живота трънен, в неизбежност,

грозна орис – плашеща съня.

Студ скова. Потресе се земята.

Камък се пропука, а отдолу просълзи.

Града утихна, разрида се тишината -

в дрипи край стената стареца седи.

И пак се съмна и се мръкна

над изпълнения с хора ням площад,

но никой поглед не извърна

към бездомника - измръзнал и сакат.

Настъпи празничната вечер,

мразовита нощ навън мълчи,

а клетия бездомник, тъй обречен,

завит в найлон от мъка - там седи.

От нейде изведнъж към него

някой тихо приближи

и торбичка с хляб и вино

във ръцете му дари.

А зима люта над града валеше

и шумно сипеха се светлини.

Навън под тъмното небе приведен

седеше стареца със пламнали очи.

Отмина ден и делник се събуди,

забързани мълчаха втренчени лица.

Изстиналото утро ледено пробуди

бездомника изкарал вън нощта.

И днес, във тази нощ аз зная... -

И ти ще видиш, минеш ли от там -

едни очи загледани в безкрая,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf