Плачът на свободата

И досега не разбирам, как една душа може да понесе в такава хармония желанието за борба и отровните спомени от предишната загуба. И желанието да е толкова силно, колкото болезнено е разочарованието.
Надеждата никога не закъснява. Пареща, уплътнява отново и отново тази ръждива спойка. Отново и отново, за да се роди онова понякога на Е.М.Ремарк, когато "небето откликва на вълната и те се срещат за миг". Затова морето е една нестихваща борба...
А твоята душа проклина моята, защото не иска да спре плача. Безмълвие, страх и проклятия. Небето събира в шепи скръбта, сгъстявайки облаците.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf