ГОРЯТ МИ КРИЛАТА

Спирам да пиша...

Не мога!

Горят ми крилата

прекалено близо е

вече земята.

Ударът неизбежен -

грозна картинка,

спирам да пиша.

Не мога...

Не искам!

Поне за сега.

Но не от шубе!

Горят ми крилата,

Прекалено близо е

вече земята.

Прости ми неразделен стих,

прости, че ти изневерих!

Вярвай, не е

заради жена!

И пак си благосклонен

с мен - Римата не си я взе?

Дали заслужавам това?

Реверанс към теб правя

и държа да ти кажа,

тази наша раздяла

не е абсолютния край.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf