Притискам ръката си малка
в твоите силни ръце
и пак съм слаба и жалка
като мъничко, плахо дете.

Как искам да няма раздяла,
в обич, да живеем насън,
но усещам студенина вяла
в белите преспи навън.

Съмнения ледени връхлитат душите,
съсипват крехкия звън
и сърцата се лутат в тъмите,
забравили сладкия сън.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kotenceto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-04
прочитания: 207
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2198
   Произведения: 51869
   Съобщения: 250286
   Лексикони: 2462
   Коментари: 79753
   SMS-и: 815
   Снимки: 5323