Шест дни с тебе - седмия празнувам...

Тежеше ми. И сътворих мечта.
(Шест дни със тебе - седмия празнувам.)
Не се страхувах - остарях с нощта.
И не болеше. (Всъщност... се преструвам!)

Живот поисках... Слепи богове
ме разпознаха в жертвените клади.
Простиха ми свещени грехове
и ме приеха в тайните триади.

Но аз не исках тях. И тръгнах пак
през времето, без мен осиротяло.
Без въздух бе езическият мрак.
Несъвършено - жреческото тяло.

Заситих се с оставения дар
(молитвите от мъка натежаха.)
Опустоших последният олтар
(останалите жрици полудяха.)

Не се намирах в минали следи,
а разрушена просто... съществувах.
Завърнах се... в живота си преди.
Сред руините (вече...) скъпо струвах.

03.01.2008 г.
Дарина Дечева

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf