ПРОЛЕТНО СЕ РАЖДАМ...

И днес си замина
деня
и ми помаха за сбогом.
Последно свиждане
с една ръка, а в
другата - шепа прах
за живинка.
Използва самотата
всяка нощ,
нахално да ме разсъблича.
С остри нокти.
Луната зад черен облак
се покри... разголила
лимоненото рамо.
Похотливо красива е
нощтa.
Докосвa ме. Притихнала
и онемяла...
Боли ме допира. Студено-гола,
притворила очи,
стискам живинката оцеляла.
Мокри са ресниците на
слънцето... Но аз го чакам.
Всеки ден го чакам. Клонка на
влага устояла.
Жилав корен съм.
На студа напук, пролетно
се раждам и
дочаквам оня пътник
закъснял, да си отхапе
от плода със жажда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-04
прочитания: 144
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43678
   Съобщения: 185199
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61809
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581