Зад хоризонта изплуват лъчите на слънцето
и подава се в сърцето ми от щастие зрънцето.
Мечтите ми се усмихват през мъглата
и събуждат магията бялата.

Славей пее...
Сребърни клончета трептят и събуждат гората...
Надига се нависоко заревата
и подбужда мисълта и душата.

Сърцето на нежната птичка тупти все по-силно,
а гората вълнува се цялата почти безумно...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: KalistaPalada
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-04
прочитания: 209
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49136
   Съобщения: 227339
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73959
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976