Теб те няма

Сънят-от звезди покривало

очите ми лекичко лепне.

От мен сякаш нещо е крало,

преди да поникне, укрепне...

Мълчиш! Та мъжът не говори!

Не ревнува. Крещи. И не сочи.

Търпиш! Та мъжът и не спори,

като стара, раздрънкана плоча.

Теб те няма. Прогнилата къща

ми говори с различни езици.

И нарежда-досущ като тъща.

Самотата ми бие плесници.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf