Наточих утрото във глинените чаши

В пръстена на неродено утро
промушен грак на гарван. Две очи,
търкулнати, като монети златни
по масата от спомени. В зори
пътеките са змии укротени.
Отровата им точи пустота.
Да вдигнем чаши, пълни със копнежи.
До дъно, старче! Гълтай. Ха, така!
Облог печелиш гътнал Сатаната.
Надпил го хитро. Ето, там лежи
под масата, обърнал петалата.
Ще си го вземе Бездната.
Ти хич не го мисли.
Куршум в сърцето на сърна изящна
и после пир до първите петли.
Събират се от друмищата прашни
шайкарите, куп гумени глави.
Преди да се изсрича светлината,
като молитва, с пръсти два се прекръсти.
Притихва кръчмата и крак във стремената-
mрепускай, дяволе. Побързай...С`est la vie.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-01-03
прочитания: 150
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7371
   Автори: 1981
   Произведения: 43728
   Съобщения: 191821
   Лексикони: 1900
   Коментари: 62179
   SMS-и: 779
   Снимки: 4578