Черна жена

Ръцете ми се мислят за криле.
(Навярно си втълпяват, че съм лека.)
Тежат ми твърде черни грехове.
И аз съм черна. Като тъжен шепот.

Полата ми е кървава (от сто убити дена).
Очите ми пък се преструват на заспали.
Не се протягай (и недей да търсиш в мене),
ще се раниш на мисли - двадесет кинжала.

А тази вечер нещо ми горчи.
И не е тъмното (което май че плаша).
Отказах виното. От него ми сълзи.
А черните жени не могат и да плачат.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-03
прочитания: 140
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1980
   Произведения: 43712
   Съобщения: 186800
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61922
   SMS-и: 778
   Снимки: 4581