Последни щрихи на депресия нанасям
А над мен призрачна Луна ленива
гледа как надеждата загасям
и нежно опитите ми осмива.
А виелицата бурно бие
по лицето ми със снежните искри
И яростно-самотно вие:
“Умри, нещастнико, умри!”
Сетен вой от струни на китара,
глъхнат глас и светлина във мрака,
последен миг настанал е за мойта вяра,
отново сам остана си глупакът…
И какво, че от живота си съм огорчен,
От съжалението ви оставам изумен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: CryingInferno
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-01-02
прочитания: 121
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 49004
   Съобщения: 212777
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73710
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954