Светът оттатък

В дни самотни отброявам

красивите мигове на моята младост

ти си единственото, което ще остане

да ме пази във света оттатък.

Ще идваш тихо в моя рай небесен

ще слагаш нежно ръка върху лицето ми

ще ме топлиш с любовта човешка,

която отдавна аз ще съм забравил.

И след това, любов прекрасна,

ще се разделим без думи - 

така, както винаги сме правили

ти - пак в света критичен, аз пък в моя рай неземен

ще се завърнем... И сякаш нищо не се е случило...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf