От Варна 1982

Всички правеха на плажа тен,
но само ти дойде при мен?!

Погледна ме като приятел,
а не като поредния обожател.

С този ход сърцето ми плени,
и до днес с друг не ме смени.

Аз мечтаех, но нямах куража,
че те обичам пред теб да кажа.

Леглото не бе тясно за двама,
спяхме, както ни е родила мама.

И без много красиви думи,
любовта пламна помежду ни.

За пръв път почнах да обичам,
и любовната азбука да сричам.

Около нас бе червена светлина,
навън гларусите пазеха тишина.

Никой на прозорчето не почука,
макар да знаеха, че сме тука.

Много време оттогава измина,
сега пак сме толкоз - двамина.

Греем се на аванта на камина
и чакаме с радост нова година.

Навън не мирише на водорасли,
а децата ни отдавна са порасли

Спим заедно - братче и сестриче,
чакаме да цъфне първото кокиче.

31,12,2007 г.
Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf