СЛЪНЦЕ

Окото на Бога събуди зората

и бавно пое към деня .

Искрите му в златно обвиха земята .

Сребристият лик избледня .

Тъмата събра страхове и тревоги

и бързо последва нощта .

За спомен остави вини бързоноги ,

раздяла и плаха тъга .

Окото на Бога в сърцата наднича ,

претегля дела на везни .

Чрез него съдбата човешка обрича

живота на нощи и дни .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf