Галопирам.Във вечен галоп

през живота без спирка препускам.

Тъй ще бъде-от люлка до гроб,

докато този свят не напусна.

Преминавам моменти,съдби-

тъжно-весели,мрачно-светлинни

с лабиринт от квадратни тръби,

все предлагащи сделки рутинни.

А сърцето се лута безкрай-

уморено прескача прегради,

ала без дъх остана и май

свършват нощните му серенади.

Много късно е.Пристанът тих

е така непосилно далече.

В тишината дочува се стих

и отлита,загубил се вече.

И така,докато не умра

безутешна навред ще се скитам-

търсеща и зловещо добра

и с протрити от пътя копита.