Къде ни води тази злоба?
В тунела черен,при пръстта,
накратко казано-към гроба,
към който тръгнал е света?
И някога дали ще свикнем
да оценяваме мига,
от лоши думи да отвикнем,
дори в моменти на тъга?
Жест е да подарим усмивка,
да подадем напред ръка,
храна,подслон или завивка-
едно море,една река.
Сега е Коледа.Зевзекът
е сложил весело лице.
Така устроен е човекът-
с ум зъл,нечист,но със сърце.
И тъй живеем-на моменти
и с карти от едно тесте.
Въртят се все еднакви ленти,
а поколението расте.
Тя,Коледата отминава
и става както бе преди.
Небето бавно посивява
с неясни,розови следи.
Така до следващата зима,
когато детските мечти
при нас отново ще ги има
и ще сме по-добри,почти.
Затуй се чудя и пресмятам
не може ли да е от мен
за всички хора по Земята
прекрасен празник всеки ден.
