ВСЕ ПИТАШ... ПИТАШ...

Защо все питаш,кога ще дойда?
Не закъснявам ли?
Знам,че те мъчи очакване...
Но в този живот много препусках.
Към края съм. Реших да изчакам.
Искам да имам други приятели.
За верността им, още сега се съмнявам.
Тези,които ме обичаха...Истински
са много далече...От там никой
още не се е завърнал.
От много и фалшиви прегръдки
се прекърши душата ми.
Знаеш ли, търся само една,
която да ме възкръсне... Изгаряйки.
Искам да дочакам един... Само един,
който не иска да изпива сълзите ми.
Аз отдавна съм спряла да плача.
Ако реша да дойда...Ще ме целуваш ли?
Но не така... Целувка за тръгване.
Много по истински... За да остана.
Нямам сили за ново пътуване
Много близко са Ада и Рая.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-30
прочитания: 145
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43694
   Съобщения: 185736
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61838
   SMS-и: 776
   Снимки: 4582