Когато се събуждаш, ще съм до теб,

останала от твоя сън,

от сънната ми радост,

полепнала от нощните прегръдки,

в които очите се оглеждали,

когато правели си спомени.

Завивката, приела мойте форми,

ще гали, ще те обгръща

в твоето желание.

Ръцете ти и плам, и хлад ще са,

ръцете ми - снопове треви,

от вятър люшнати,

с тях ще рисувам сърцето ти.

Надвесен и осветен от кожата ми

ще ме рисуваш с ласките на косите си.

Тихо, мило тихо ще дишат

страстите из твойто тяло,

утихнало от нощно спускане

по водопади, населени

от нашите души,

изгарящо се вплели в талази

на бушуващи води.

Ще ме обвиваш в себе си,

аз ще те вдъхвам, ще прошепвам:

"Вълшебник си!".

Ти ще целуваш очите ми

и с дъх от мисли

ще отронваш: “Вълшебна си!”.