И този ден е тъй обикновен, във плен съм аз на свободата, но с мисълта за теб щастлив аз ходя по земята. А мисълта през мен прелита, тъй както вятър през поле се скита, и както ястреб през утринната синева от погледа отлита без следа. А в мислите си аз те виждам, щастлива да вървиш към мен и с топла нежност ме даряваш за дългият, еднообразен ден. К.Жеков
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------