Уморих се.От всеки.От всичко. Уморих се от вечното бързане. Уморих се от дълго обичане. От късмети,на възел завързани.
От изтрити от тичане прагове. От прокъсани стари обувки. От решения с надпис"отлагане". От дежурни, по навик, целувки.
Уморих се...Защо да го правя? Всяка клетка във мен протестира. Не очаквам безмислена слава, но ме трови това вегетиране.
Ще разкъсам проклетия възел от задачи и чужди потребности! И на воля,без никакво бързане ще се върна отново към себе си.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------