В душата ми оставаш

Обичам те!

/Не мога да го скрия/

Обичам те!

/Разбираш го и ти/

Като нелепа огнена стихия

в сърцето ми

желание гори.

Но късно е.

И с теб

ще се разминем.

Нас

кръстопът

ни среща.

И дели.

-Но късно е! -

Крещят във мен

годините.

Една жестока истина крещи...

Припада нощ.

Беззвездно е небето.

И сякаш

няма да изгрее ден.

Една любов умира -

неродена.

И пак остава жива -

вътре в мен.

И всичко в мен

трагично осъзнава,

че във душата ми оставаш

ти.

Че любовта,

макар и закъсняла,

събужда

най-човешките

мечти!

Посвещавам този стих на моята нова приятелка -

ВАЛЯ ГЕОРГИЕВА

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf