ИЛЮЗИИ

На жизнения път в средата и даже - в третата му четвърт

дали е грешно да се моля за обич, както таз девойка,

животът пред която чака;

за ласка, както само майка би могла да приласкае

и уважение човешко?...

За силно рамо,на което да се облегна изнурена

и си отдъхна за минутка;

за топла длан, която в моята до болка някога се впива,

но тази болка не убива?

За "добър ден" и от случайния, добронамерен непознат;

за комплимента, връщащ ме в годините назад?

За здраве, бодрост, оптимизъм и за години занапред?

За бриза, идещ от морето и галещ моите нозе?...

Суетна ли съм, или що е? Нима съм влюбена сега?!

Ще имам ли кураж все още да вярвам някому,

че аз за него съм най-истинската, най-голямата любов?!

Дали годините и "опита" тук няма да ме подведат?

Да кажат: стига толкова! Не ти прилича, примири се!

До тука ти е бил късметът! Защо рискуваш си рахата?

Ти трябва къща да подреждаш, деца да гледаш, после - внуци!

Вземи си сбогом с мечтите, защото празни са илюзии!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf