Пред камината

И тъй ни е добре и тъй сме други,
притихнали във сладка самота.
А думите, които бяха груби
ги изгорихме и сравнихме с пепелта.

От чашите ни сякаш пием обич
и я разливаме по топлите тела,
и да повярвам лесно е да мога,
че сме последните живели на света.

Целунах те, това ми е съдбата,
и цял живот живях за този миг,
да са преплетени ръцете и сърцата,
да има само стих, да няма вик...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf