***

Очите го заболяха от щастие, а усмивката се разтече по новата му риза. Удоволствието от успеха се разсипа по земята и изцапа черните му лъскави обувки с нещо кафяво и лепкаво. Успехът беше седнал на рамото му и макар и малко тежък и с остри задни части го караше да се чувства преуспял. Човекът не ловеше риба, не караше колело и не четеше книги – той се издигаше в кариерата и падаше в очите на приятелите си.

Някога преди много години обичаше жена, но това чувство беше много объркващо и неправолинейно. Жената обичаше цветя и внимание, а той не обичаше цветя и нямаше внимание в повече. Тя заемаше прекалено много място в мислите му, а те трябваше да са заети с планове за успех и добро представяне.

Мъжът не се смееше, защото имаше пломба и разстояние между зъбите.

Жената не се смееше, защото и беше мъчно за мъжа.

Понякога той решаваше, че е добре да зареже всичко и да прегърне жената, само че нещо кафяво беше изцапало обувките му и имаше разстояние между зъбите.

Един ден жената дойде с цветя и засмяна, той разбра, че е успял да я откъсне от себе си. Това беше още един успех и той се настани на другото му рамо.

Скоро от тези огромни успехи с твърди задни части раменете на човека увиснаха надолу и самия той заприлича на стар, протрит и раздърпан балтон.

От толкова много щастие и болка в очите той ослепя, а скоро след това умря блъснат от камион. На погребението никой не можа да познае мъжът в белия ковчег. Позна го само жената и сложи в ковчега малко букетче. Зачуди се защо дори и сега обувките му са изцапани с нещо кафяво, но си тръгна. На изхода тя се обърна и за последно му се усмихна – той за първи път и отвърна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf