Снегът и наща нова среща

Минавам аз през твоя дом

и чувам пуснала си тихо песен...

И след толкова години като гръм

разбирам-живота и на нея не е лесен.

Поглеждам през прозореца полека

и те виждам много побеляла ,

към дома ти има днес пътека,

но себе си затворила си цяла..

И когато ме съзря дори не трепна

сякаш не видя ме от снежеца бял

и прозореца ти не открехна

и разбрах-и аз съм остарял.

Мисля че не ме позна

казах някак много плахо,

но обърнах своята страна,

а ти отново ме погледна сухо.

Но стои!Видях в очите ти-позна ме!

И сякаш ледът се разтопи

и сякаш стана лято днес за двама

и едно море сега са снежните гори.

След толкова години те докосвам,

след толко време ме целуваш ти

и секунда вече няма да прахосвам,

а ще ти разкажа своите мечти!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf