Нощта си тръгваше
опиянена,
погалена
от изгрева червен.
Настъпваше
за тебе
и за мене
един невероятно светъл ден.
Не знаехме,
че са били измама -
и тази нощ,
и този изгрев нов.
Заклехме се
докрай да бъдем двама.
И вярвахме
във нашата любов...
Изгубиха се
в хаоса на дните
и чувствата,
и нашите мечти.
Понякога
си споням
и се питам:
Къде ли си?
С коя си
днеска ти?