Преди време рисувах красиво,
сега без четка си служа и с думи
Рисувам ги тъжни и мрачни,
въображаеми сенки надничат
Надничат и спомени в мене за
когато силно притисках,
прегръщах с вечност и плачех,
че мигът се изплъзва-дели ни,
топи се- като късче лед-