Старата къща

Промяната на времето не ме събори,
но ми разклати старите подпори.
Напука се и задния ми дувар,
изпада от влагата посната вар.
Отвсякъде ме притискат променливи сили,
не мога да се меря с новите вили.
Тънки ми са на пояса железата,
строшиха ми на прозорците стъклата.
Изкривила съм се като стара баба,
гредата на покрива и тя е слаба.
Правя се, че уж не ми пука,
потече ми отвсякъде улука.
Който покрай мене мине..и се чуди,
че още ми стоят червените керемиди.
Паметник на културата няма да стана,
само пълшоци тропат по тавана.
Нощно време ме навестява някой крадец,
но никога не съм била къща на активен борец.
Имаше една котка и тя ме изостави,
увиснаха дръжките на всички брави.
Входната врата е винаги отворена,
просто е чудо, че още не съм съборена.
Трябва да взема да си стегна поне комина,
мож` да ме хареса някой от чужбина.

Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf