От очите ми, роди се поточе -
сбрало цветовата гама.
Да тръгнем по него, обаче
не ще се поберем двама.
Но, аз на теб ще кажа само...
Разкажи, поточе мило,
сагите на ромона си звънък...
негата в дебрите си свило
на конец, като паяжина тънък...
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|