Раздвоение
Попитай ме сега, къде отивам аз сама, подай ми ти ръка прегърни ме в нощта... Или не, остави ме! Остави ме да си тръгна, като птица молеща за свобода... Кажи ми ти необятно небе, кажи ми на къде да летя... Кажи ми ти море, кажете и вие „приятели” верни, къде да отида, да заровя свойта самота... Без отговор оставам аз сама, както винаги сама в нощта... Искам теб отново, теб отново до мен, да усещам светлината в твоите очи, да взимам радост от твоите ръце, да изтръпвам под удара на твоето сърце... Или не, остави ме! Нека сама от тъгата да се освободя. Нека открия сама пътя към рая. Нека сама се науча да обичам...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: litzyto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-12-24
прочитания: 87
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|