Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода:
единствен,
невидим,
свещен.
Звезда неподвижна.
Не отминава нищо
родено във Дух.
Не се и повтаря.
Кръговратът е счупен –
след живота идва живот.
Смърт няма.
О, майко – раждай!

Глас божи над мрака:
“роди се…”
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bogpan
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-12-24
прочитания: 139
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976