За мен бурята утихна
а в мрака не живеят птици...
Любовта ме напусна, сърце
любовта ми далеко, далеко е вече.
О, смрадно мое битие
как със сила се мъчиш да ме обгърнеш
Но не за теб, а за другуя живеех -
за моя любим и нашето време.
Цигулка стара в ръцете на дете
изтрива тъжно сълзи от очите ми
да, утре, може би - той ще се върне!
а аз във мен ще замлъкна...
Но не, сърце, той ме остави.
Далече в безлюдния, обречен град.
Оттам кораби вечно посрещам
без никой за мене да пита ...